душ

Речник на българския език

душ — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ду̀шът, ду̀ша, мн. ду̀шове, (два) ду̀ша, м. Приспособление в баня, което пропуска водата на тънки струйки.
• Вземам душ. — Къпя се с такова приспособление.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. душ
непълен член ду-ша
пълен член ду-шът
мн.ч. ду-шо-ве
членувано ду-шо-ве-те
бройна форма ду-ша
звателна форма —

Връзки