дубъл

Речник на българския език

ду̀бъл съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. ду̀бли, (два) ду̀бъла, м. Спец. В киното — всяко едно от заснеманията на един и същи кадър.

Грешни изписвания (1)

  • дубал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-бъл
непълен член ду-бъ-ла
пълен член ду-бъ-лът
мн.ч. дуб-ли
членувано дуб-ли-те
бройна форма ду-бъ-ла
звателна форма