дуалѝзъм
—
съществително име, мъжки род
(тип 11)
Значение
м., само ед.
1. Спец. Философско учение, което признава съсъществуването на две начала — идеално и материално.
2. Спец. В религиите — почитане на доброто и злото като две основополагащи начала.
прил. дуалистѝчен, дуалистѝчна, дуалистѝчно, мн. дуалистѝчни.
прил. дуалистѝчески, дуалистѝческа, дуалистѝческо, мн. дуалистѝчески.
1. Спец. Философско учение, което признава съсъществуването на две начала — идеално и материално.
2. Спец. В религиите — почитане на доброто и злото като две основополагащи начала.
прил. дуалистѝчен, дуалистѝчна, дуалистѝчно, мн. дуалистѝчни.
прил. дуалистѝчески, дуалистѝческа, дуалистѝческо, мн. дуалистѝчески.
Грешни изписвания (7)
- доализам
- доализъм
- доълизам
- доълизъм
- дуализам
- дуълизам
- дуълизъм
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ду-а-ли-зъм | |
|---|---|---|
| непълен член | ду-а-лиз-ма | |
| пълен член | ду-а-лиз-мът | |
| мн.ч. | ду-а-лиз-ми | |
| членувано | ду-а-лиз-ми-те | |
| бройна форма | ду-а-ли-зъ-ма | |
| звателна форма | — | |