дрян

Речник на българския език

дрян съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

дря̀нът, дря̀на, мн. дря̀нове, (два) дря̀на, м. Горски храст или неголямо дърво с жилава дървесина, жълти цветове и дребни червени плодове със стипчиво-кисел вкус. Откъснах клонче от дряна за сурвачка.
прил. дря̀нов, дря̀нова, дря̀ново, мн. дря̀нови.

Грешни изписвания (1)

  • дрън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дрян
непълен член дря-на
пълен член дря-нът
мн.ч. дря-но-ве
членувано дря-но-ве-те
бройна форма дря-на
звателна форма