другост

Речник на българския език

другост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • другос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дру-гост
членувано дру-гост-та
мн.ч. дру-гос-ти
членувано дру-гос-ти-те
звателна форма