другоплеменник

Речник на българския език

другоплеменник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • другоплеменик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дру-гоп-ле-мен-ник
непълен член дру-гоп-ле-мен-ни-ка
пълен член дру-гоп-ле-мен-ни-кът
мн.ч. дру-гоп-ле-мен-ни-ци
членувано дру-гоп-ле-мен-ни-ци-те
бройна форма дру-гоп-ле-мен-ни-ци
звателна форма дру-гоп-ле-мен-ни-ко