друговерка

Речник на българския език

друговерка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дру-го-вер-ка
членувано дру-го-вер-ка-та
мн.ч. дру-го-вер-ки
членувано дру-го-вер-ки-те
звателна форма дру-го-вер-ке