дрейф

Речник на българския език

дрейф съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

дрѐйфът, дрѐйфа, само ед., м. Ненасочено движение на плаващо тяло според посоката на вятъра или течението. Кораб на дрейф.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дрейф
непълен член дрей-фа
пълен член дрей-фът
мн.ч. дрей-фо-ве
членувано дрей-фо-ве-те
бройна форма дрей-фа
звателна форма