дранго̀лник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. дранго̀лници, (два) дранго̀лника, м. Разг. Пренебр. Затвор. Измъкнаха се от дранголника.
Грешни изписвания (3)
- дранголнек
- дрънголнек
- дрънголник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дран-гол-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | дран-гол-ни-ка | |
| пълен член | дран-гол-ни-кът | |
| мн.ч. | дран-гол-ни-ци | |
| членувано | дран-гол-ни-ци-те | |
| бройна форма | дран-гол-ни-ка | |
| звателна форма | — | |