драматизация

Речник на българския език

драматиза̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. драматиза̀ции, ж. Спец.
1. Само ед. Драматизиране.
2. Произведение, резултат от драматизиране (в 1 знач.). Романът има няколко драматизации.

Грешни изписвания (47)

  • драматезацеа
  • драматезацеъ
  • драматезацея
  • драматезациа
  • драматезациъ
  • драматезация
  • драматизацеа
  • драматизацеъ
  • драматизацея
  • драматизациа
  • драматизациъ
  • драмътезацеа
  • драмътезацеъ
  • драмътезацея
  • драмътезациа
  • драмътезациъ
  • драмътезация
  • драмътизацеа
  • драмътизацеъ
  • драмътизацея
  • драмътизациа
  • драмътизациъ
  • драмътизация
  • дръматезацеа
  • дръматезацеъ
  • дръматезацея
  • дръматезациа
  • дръматезациъ
  • дръматезация
  • дръматизацеа
  • дръматизацеъ
  • дръматизацея
  • дръматизациа
  • дръматизациъ
  • дръматизация
  • дръмътезацеа
  • дръмътезацеъ
  • дръмътезацея
  • дръмътезациа
  • дръмътезациъ
  • дръмътезация
  • дръмътизацеа
  • дръмътизацеъ
  • дръмътизацея
  • дръмътизациа
  • дръмътизациъ
  • дръмътизация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дра-ма-ти-за-ция
членувано дра-ма-ти-за-ци-я-та
мн.ч. дра-ма-ти-за-ции
членувано дра-ма-ти-за-ци-и-те
звателна форма