драгун

Речник на българския език

драгу̀н съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. драгу̀ни, м. Истор. Кавалерист, който се сражава и като пехотинец (в някои европейски армии в миналото).

Грешни изписвания (1)

  • дръгун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дра-гун
непълен член дра-гу-на
пълен член дра-гу-нът
мн.ч. дра-гу-ни
членувано дра-гу-ни-те
бройна форма дра-гу-ни
звателна форма дра-гу-не