дояч

Речник на българския език

доя̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. доя̀чи, м. Човек, чиято професия е да дои (в 1 знач.).

Грешни изписвания (1)

  • дуяч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-яч
непълен член до-я-ча
пълен член до-я-чът
мн.ч. до-я-чи
членувано до-я-чи-те
бройна форма до-я-чи
звателна форма до-я-чо

Връзки