доцент

Речник на българския език

доцѐнт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. доцѐнти, м. Университетско научно звание между асистент и професор, което дава право на лицето, което го носи, да чете лекционен курс. Доцент по медицина.
прил. доцѐнтски, доцѐнтска, доцѐнтско, мн. доцѐнтски.

Грешни изписвания (1)

  • дуцент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-цент
непълен член до-цен-та
пълен член до-цен-тът
мн.ч. до-цен-ти
членувано до-цен-ти-те
бройна форма до-цен-ти
звателна форма до-цен-те