дотация

Речник на българския език

дота̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. дота̀ции, ж. Спец. Безвъзмездни суми, отпускани от държавата на отделни предприятия, учреждения и др. за покриване на част от разходите ми. Това производство е на дотации.

Грешни изписвания (11)

  • дотацеа
  • дотацеъ
  • дотацея
  • дотациа
  • дотациъ
  • дутацеа
  • дутацеъ
  • дутацея
  • дутациа
  • дутациъ
  • дутация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-та-ция
членувано до-та-ци-я-та
мн.ч. до-та-ции
членувано до-та-ци-и-те
звателна форма