достопочтеност

Речник на българския език

достопочтеност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • достопочтенос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дос-то-поч-те-ност
членувано дос-то-поч-те-ност-та
мн.ч. дос-то-поч-те-нос-ти
членувано дос-то-поч-те-нос-ти-те
звателна форма