дорник

Речник на българския език

дорник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дор-ник
непълен член дор-ни-ка
пълен член дор-ни-кът
мн.ч. дор-ни-ци
членувано дор-ни-ци-те
бройна форма дор-ни-ка
звателна форма