домоначалник

Речник на българския език

домонача̀лник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • домоначалнек
  • домонъчалнек
  • домонъчалник
  • домуначалнек
  • домуначалник
  • домунъчалнек
  • домунъчалник
  • думоначалнек
  • думоначалник
  • думонъчалнек
  • думонъчалник
  • думуначалнек
  • думуначалник
  • думунъчалнек
  • думунъчалник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-мо-на-чал-ник
непълен член до-мо-на-чал-ни-ка
пълен член до-мо-на-чал-ни-кът
мн.ч. до-мо-на-чал-ни-ци
членувано до-мо-на-чал-ни-ци-те
бройна форма до-мо-на-чал-ни-ци
звателна форма до-мо-на-чал-ни-ко