докладчик

Речник на българския език

докла̀дчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. докла̀дчици, м. Лице, което изнася доклад.

Грешни изписвания (3)

  • докладчек
  • дукладчек
  • дукладчик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. док-лад-чик
непълен член док-лад-чи-ка
пълен член док-лад-чи-кът
мн.ч. док-лад-чи-ци
членувано док-лад-чи-ци-те
бройна форма док-лад-чи-ци
звателна форма док-лад-чи-ко