дойка

Речник на българския език

до̀йка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. до̀йки, ж.
1. Наскоро родила жена, която кърми чуждо дете; кърмачка.
2. Детегледачка, бавачка.

Грешни изписвания (1)

  • дойкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дой-ка
членувано дой-ка-та
мн.ч. дой-ки
членувано дой-ки-те
звателна форма дой-ке