дознател

Речник на българския език

дознател съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. доз-на-тел
непълен член доз-на-те-ля
пълен член доз-на-те-лят
мн.ч. доз-на-те-ли
членувано доз-на-те-ли-те
бройна форма доз-на-те-ли
звателна форма доз-на-те-лю