доен

Речник на българския език

1. до̀ен — прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

до̀йна, до̀йно, мн. до̀йни, прил. Който дава мляко, който може да се дои. Дойна крава.
• Дойна крава. — Разг. Богат човек, който е постоянен източник на материални блага за някого.

Грешни изписвания (1)

  • доин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-ен
непълен член дой-ния
пълен член дой-ни-ят
ж. р. дой-на
членувано дой-на-та
ср. р. дой-но
членувано дой-но-то
мн. ч. дой-ни
членувано дой-ни-те

2. доен — мин. страд. прич. м. р.

доен е производна форма на доя (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки