дихател

Речник на българския език

дихател съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ха-тел
непълен член ди-ха-те-ля
пълен член ди-ха-те-лят
мн.ч. ди-ха-те-ли
членувано ди-ха-те-ли-те
бройна форма ди-ха-те-ля
звателна форма