диференциация

Речник на българския език

диференциа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. диференциа̀ции, ж.
1. Разчленяване, разграничаване на цяло според някакви различия. Класова диференциация.
2. Спец. В езикознанието — стремеж на диалектите на един език да се обособят от останалите като самостоятелни езици.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-фе-рен-ци-а-ция
членувано ди-фе-рен-ци-а-ци-я-та
мн.ч. ди-фе-рен-ци-а-ции
членувано ди-фе-рен-ци-а-ци-и-те
звателна форма