дисхармония

Речник на българския език

дисхармо̀ния съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. дисхармо̀нии, ж.
1. Липса на хармония; несъответствие.
2. Несъгласуваност, несъответствие, противоречие. Модата понякога се стреми към дисхармония в цветовете.
прил. дисхармонѝчен, дисхармонѝчна, дисхармонѝчно, мн. дисхармонѝчни.

Грешни изписвания (23)

  • десхармонеа
  • десхармонеъ
  • десхармонея
  • десхармониа
  • десхармониъ
  • десхармония
  • десхърмонеа
  • десхърмонеъ
  • десхърмонея
  • десхърмониа
  • десхърмониъ
  • десхърмония
  • дисхармонеа
  • дисхармонеъ
  • дисхармонея
  • дисхармониа
  • дисхармониъ
  • дисхърмонеа
  • дисхърмонеъ
  • дисхърмонея
  • дисхърмониа
  • дисхърмониъ
  • дисхърмония

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-хар-мо-ния
членувано дис-хар-мо-ни-я-та
мн.ч. дис-хар-мо-нии
членувано дис-хар-мо-ни-и-те
звателна форма