дистрибу̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. дистрибу̀ции, ж. Спец. В езикознанието — съвкупност от всички обкръжения, в които може да се срещне дадена езикова единица, като се противопоставя на случаите, в които употребата ѝ е невъзможна.
прил. дистрибутѝвен, дистрибутѝвна, дистрибутѝвно, мн. дистрибутѝвни.
прил. дистрибутѝвен, дистрибутѝвна, дистрибутѝвно, мн. дистрибутѝвни.
Грешни изписвания (23)
- дестребуцеа
- дестребуцеъ
- дестребуцея
- дестребуциа
- дестребуциъ
- дестребуция
- дестрибуцеа
- дестрибуцеъ
- дестрибуцея
- дестрибуциа
- дестрибуциъ
- дестрибуция
- дистребуцеа
- дистребуцеъ
- дистребуцея
- дистребуциа
- дистребуциъ
- дистребуция
- дистрибуцеа
- дистрибуцеъ
- дистрибуцея
- дистрибуциа
- дистрибуциъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дис-т-ри-бу-ция | |
|---|---|---|
| членувано | дис-т-ри-бу-ци-я-та | |
| мн.ч. | дис-т-ри-бу-ции | |
| членувано | дис-т-ри-бу-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |