дистрес

Речник на българския език

дѝстрѐс съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-т-рес
непълен член дис-т-ре-са
пълен член дис-т-ре-сът
мн.ч. дис-т-ре-со-ве
членувано дис-т-ре-со-ве-те
бройна форма дис-т-ре-са
звателна форма