дисплазия

Речник на българския език

диспла̀зия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Неправилно развитие на органите и тъканите, напр. дисплазия на бъбреците — нарушена диференциация на бъбречните структури, персистиране на ембрионални елементи, наличие на незрели каналчета и гломерули, кисти и др.

Грешни изписвания (11)

  • дисплазиъ
  • десплазеа
  • десплазеъ
  • десплазея
  • десплазиа
  • десплазиъ
  • десплазия
  • дисплазеа
  • дисплазеъ
  • дисплазея
  • дисплазиа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-п-ла-зия
членувано дис-п-ла-зи-я-та
мн.ч. дис-п-ла-зии
членувано дис-п-ла-зи-и-те
звателна форма