дислокация

Речник на българския език

дислока̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. дислока̀ции, ж.
1. Спец. Разположение на войски върху определена територия, осигуряващо бързина при евентуални военни действия.
2. Прен. Разместване, преразпределение на политически сили.
3. Спец. В медицината — разместване на органи или кости.

Грешни изписвания (23)

  • деслокацеа
  • деслокацеъ
  • деслокацея
  • деслокациа
  • деслокациъ
  • деслокация
  • деслукацеа
  • деслукацеъ
  • деслукацея
  • деслукациа
  • деслукациъ
  • деслукация
  • дислокацеа
  • дислокацеъ
  • дислокацея
  • дислокациа
  • дислокациъ
  • дислукацеа
  • дислукацеъ
  • дислукацея
  • дислукациа
  • дислукациъ
  • дислукация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-ло-ка-ция
членувано дис-ло-ка-ци-я-та
мн.ч. дис-ло-ка-ции
членувано дис-ло-ка-ци-и-те
звателна форма