диоптър

Речник на българския език

дио̀птър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. дио̀птри, (два) дио̀птъра, м. Единица за измерване на пречупвателната сила на оптическо стъкло.

Грешни изписвания (3)

  • деоптар
  • деоптър
  • диоптар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-оп-тър
непълен член ди-оп-тъ-ра
пълен член ди-оп-тъ-рът
мн.ч. ди-оп-т-ри
членувано ди-оп-т-ри-те
бройна форма ди-оп-тъ-ра
звателна форма