диканя

Речник на българския език

1. дика̀ня съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. дика̀ни, ж. ист. Дървен земеделски уред, използван в миналото за вършеене на харман, който се тегли от кон.

Грешни изписвания (3)

  • деканъ
  • деканя
  • диканъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ка-ня
членувано ди-ка-ня-та
мн.ч. ди-ка-ни
членувано ди-ка-ни-те
звателна форма

2. Дика̀ня географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Деканъ
  • Деканя
  • Диканъ