дизюнкция

Речник на българския език

дизюнкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

<i title="логика">лог._ Логическа операция, която съединява две или повече съждения чрез съюза „или“.

Грешни изписвания (1)

  • дизюнкциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-зюн-к-ция
членувано ди-зюн-к-ци-я-та
мн.ч. ди-зюн-к-ции
членувано ди-зюн-к-ци-и-те
звателна форма