дивокрация

Речник на българския език

дивокрация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дивокрациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-вок-ра-ция
членувано ди-вок-ра-ци-я-та
мн.ч. ди-вок-ра-ции
членувано ди-вок-ра-ци-и-те
звателна форма