диверсификация

Речник на българския език

диверсифика̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Отказ от едностранчива специализация, придобиване на многостранен, многоотраслов характер.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-вер-си-фи-ка-ция
членувано ди-вер-си-фи-ка-ци-я-та
мн.ч. ди-вер-си-фи-ка-ции
членувано ди-вер-си-фи-ка-ци-и-те
звателна форма