диатермия

Речник на българския език

диатѐрмия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Прилагане на диатермични токове (високочестотни променливи токове) с лечебна цел —образува се ендогенна топлина, подобрява се кръвообращението, стимулира се лимфооттичането, обменните процеси и др.

Грешни изписвания (23)

  • диатермиъ
  • деатермеа
  • деатермеъ
  • деатермея
  • деатермиа
  • деатермиъ
  • деатермия
  • деътермеа
  • деътермеъ
  • деътермея
  • деътермиа
  • деътермиъ
  • деътермия
  • диатермеа
  • диатермеъ
  • диатермея
  • диатермиа
  • диътермеа
  • диътермеъ
  • диътермея
  • диътермиа
  • диътермиъ
  • диътермия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-а-тер-мия
членувано ди-а-тер-ми-я-та
мн.ч. ди-а-тер-мии
членувано ди-а-тер-ми-и-те
звателна форма