диария

Речник на българския език

диа̀рия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. диа̀рии, ж. Ненормално често ходене по голяма нужда с наличие на воднисти изпражнения с различен произход; разстройство. Летни диарии при кърмачетата.

Грешни изписвания (11)

  • деареа
  • деареъ
  • деарея
  • деариа
  • деариъ
  • деария
  • диареа
  • диареъ
  • диарея
  • диариа
  • диариъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-а-рия
членувано ди-а-ри-я-та
мн.ч. ди-а-рии
членувано ди-а-ри-и-те
звателна форма