диапрожекция

Речник на българския език

диапрожѐкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. диапрожѐкции, ж. Прожекция на диапозитиви.

Грешни изписвания (47)

  • деапрожекцеа
  • деапрожекцеъ
  • деапрожекцея
  • деапрожекциа
  • деапрожекциъ
  • деапрожекция
  • деапружекцеа
  • деапружекцеъ
  • деапружекцея
  • деапружекциа
  • деапружекциъ
  • деапружекция
  • деъпрожекцеа
  • деъпрожекцеъ
  • деъпрожекцея
  • деъпрожекциа
  • деъпрожекциъ
  • деъпрожекция
  • деъпружекцеа
  • деъпружекцеъ
  • деъпружекцея
  • деъпружекциа
  • деъпружекциъ
  • деъпружекция
  • диапрожекцеа
  • диапрожекцеъ
  • диапрожекцея
  • диапрожекциа
  • диапрожекциъ
  • диапружекцеа
  • диапружекцеъ
  • диапружекцея
  • диапружекциа
  • диапружекциъ
  • диапружекция
  • диъпрожекцеа
  • диъпрожекцеъ
  • диъпрожекцея
  • диъпрожекциа
  • диъпрожекциъ
  • диъпрожекция
  • диъпружекцеа
  • диъпружекцеъ
  • диъпружекцея
  • диъпружекциа
  • диъпружекциъ
  • диъпружекция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ап-ро-жек-ция
членувано ди-ап-ро-жек-ци-я-та
мн.ч. ди-ап-ро-жек-ции
членувано ди-ап-ро-жек-ци-и-те
звателна форма