децентрализация

Речник на българския език

децентрализа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Система на политическо управление, при която част от отговорностите и правата се прехвърлят на местните органи.
2. Изместване на нещо от центъра, средището към краищата; разсредоточаване.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-цен-т-ра-ли-за-ция
членувано де-цен-т-ра-ли-за-ци-я-та
мн.ч. де-цен-т-ра-ли-за-ции
членувано де-цен-т-ра-ли-за-ци-и-те
звателна форма