дефективност

Речник на българския език

дефектѝвност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • дефективнуст
  • дефиктивност
  • дефиктивнуст
  • дифективност
  • дифективнуст
  • дификтивност
  • дификтивнуст
  • дефективнос
  • дефективнус
  • дефиктивнос
  • дефиктивнус
  • дифективнос
  • дифективнус
  • дификтивнос
  • дификтивнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-фек-тив-ност
членувано де-фек-тив-ност-та
мн.ч. де-фек-тив-нос-ти
членувано де-фек-тив-нос-ти-те
звателна форма