дефекация

Речник на българския език

дефека̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Ходене по голяма нужда.

Грешни изписвания (23)

  • дефекациъ
  • дефекацеа
  • дефекацеъ
  • дефекацея
  • дефекациа
  • дефикацеа
  • дефикацеъ
  • дефикацея
  • дефикациа
  • дефикациъ
  • дефикация
  • дифекацеа
  • дифекацеъ
  • дифекацея
  • дифекациа
  • дифекациъ
  • дифекация
  • дификацеа
  • дификацеъ
  • дификацея
  • дификациа
  • дификациъ
  • дификация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-фе-ка-ция
членувано де-фе-ка-ци-я-та
мн.ч. де-фе-ка-ции
членувано де-фе-ка-ци-и-те
звателна форма