детектѝв
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. детектѝви, м.
1. Таен агент в полицията, чиято задача е да разкрива престъпления и да преследва извършителите им.
2. Разг. Литературна или кинотворба, която представя сюжет от живота на такъв таен агент.
прил. детектѝвски, детектѝвска, детектѝвско, мн. детектѝвски. Детективско бюро. Детективски роман.
1. Таен агент в полицията, чиято задача е да разкрива престъпления и да преследва извършителите им.
2. Разг. Литературна или кинотворба, която представя сюжет от живота на такъв таен агент.
прил. детектѝвски, детектѝвска, детектѝвско, мн. детектѝвски. Детективско бюро. Детективски роман.
Грешни изписвания (7)
- детиктив
- дитектив
- дитиктив
- детектиф
- детиктиф
- дитектиф
- дитиктиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | де-тек-тив | |
|---|---|---|
| непълен член | де-тек-ти-ва | |
| пълен член | де-тек-ти-вът | |
| мн.ч. | де-тек-ти-ви | |
| членувано | де-тек-ти-ви-те | |
| бройна форма | де-тек-ти-ви | |
| звателна форма | де-тек-ти-ве | |