детегледач

Речник на българския език

детегледач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-тег-ле-дач
непълен член де-тег-ле-да-ча
пълен член де-тег-ле-да-чът
мн.ч. де-тег-ле-да-чи
членувано де-тег-ле-да-чи-те
бройна форма де-тег-ле-да-чи
звателна форма де-тег-ле-да-чо