деструктивност

Речник на българския език

деструктивност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • деструктивнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дес-т-рук-тив-ност
членувано дес-т-рук-тив-ност-та
мн.ч. дес-т-рук-тив-нос-ти
членувано дес-т-рук-тив-нос-ти-те
звателна форма