деривация

Речник на българския език

дерива̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Словообразуване;образуване на нови производни думи.

Грешни изписвания (23)

  • деривациъ
  • деревацеа
  • деревацеъ
  • деревацея
  • деревациа
  • деревациъ
  • деревация
  • деривацеа
  • деривацеъ
  • деривацея
  • деривациа
  • диревацеа
  • диревацеъ
  • диревацея
  • диревациа
  • диревациъ
  • диревация
  • диривацеа
  • диривацеъ
  • диривацея
  • диривациа
  • диривациъ
  • диривация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ри-ва-ция
членувано де-ри-ва-ци-я-та
мн.ч. де-ри-ва-ции
членувано де-ри-ва-ци-и-те
звателна форма