депутация

Речник на българския език

депута̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

представителство

Грешни изписвания (23)

  • депутациъ
  • депотацеа
  • депотацеъ
  • депотацея
  • депотациа
  • депотациъ
  • депотация
  • депутацеа
  • депутацеъ
  • депутацея
  • депутациа
  • дипотацеа
  • дипотацеъ
  • дипотацея
  • дипотациа
  • дипотациъ
  • дипотация
  • дипутацеа
  • дипутацеъ
  • дипутацея
  • дипутациа
  • дипутациъ
  • дипутация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-пу-та-ция
членувано де-пу-та-ци-я-та
мн.ч. де-пу-та-ции
членувано де-пу-та-ци-и-те
звателна форма