денивелация

Речник на българския език

денивела̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (47)

  • деневелацеа
  • деневелацеъ
  • деневелацея
  • деневелациа
  • деневелациъ
  • деневелация
  • деневилацеа
  • деневилацеъ
  • деневилацея
  • деневилациа
  • деневилациъ
  • деневилация
  • денивелацеа
  • денивелацеъ
  • денивелацея
  • денивелациа
  • денивелациъ
  • денивилацеа
  • денивилацеъ
  • денивилацея
  • денивилациа
  • денивилациъ
  • денивилация
  • диневелацеа
  • диневелацеъ
  • диневелацея
  • диневелациа
  • диневелациъ
  • диневелация
  • диневилацеа
  • диневилацеъ
  • диневилацея
  • диневилациа
  • диневилациъ
  • диневилация
  • динивелацеа
  • динивелацеъ
  • динивелацея
  • динивелациа
  • динивелациъ
  • динивелация
  • динивилацеа
  • динивилацеъ
  • динивилацея
  • динивилациа
  • динивилациъ
  • динивилация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ни-ве-ла-ция
членувано де-ни-ве-ла-ци-я-та
мн.ч. де-ни-ве-ла-ции
членувано де-ни-ве-ла-ци-и-те
звателна форма