демонопоклонник

Речник на българския език

демонопоклонник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • демонопоклоник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-мо-но-пок-лон-ник
непълен член де-мо-но-пок-лон-ни-ка
пълен член де-мо-но-пок-лон-ни-кът
мн.ч. де-мо-но-пок-лон-ни-ци
членувано де-мо-но-пок-лон-ни-ци-те
бройна форма де-мо-но-пок-лон-ни-ци
звателна форма де-мо-но-пок-лон-ни-ко