делник

Речник на българския език

дѐлник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. дѐлници, (два) дѐлника, м. Ден, в който се работи.
прил. дѐлничен, дѐлнична, дѐлнично, мн. дѐлнични.
В делник и в празник. — Постоянно.
Не зная ни делник, ни празник. — Работя непрекъснато, без почивка.

Грешни изписвания (1)

  • делнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дел-ник
непълен член дел-ни-ка
пълен член дел-ни-кът
мн.ч. дел-ни-ци
членувано дел-ни-ци-те
бройна форма дел-ни-ка
звателна форма