делител

Речник на българския език

дѐлител съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

и делѝтел, дѐлителят и делѝтелят, дѐлителя и делѝтеля, мн. дѐлители и делѝтели, (два) дѐлителя и делѝтеля, м. Спец. В математиката — число или величина, с които се дели друго число.

Грешни изписвания (3)

  • делетел
  • делетил
  • делитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ли-тел
непълен член де-ли-те-ля
пълен член де-ли-те-лят
мн.ч. де-ли-те-ли
членувано де-ли-те-ли-те
бройна форма де-ли-те-ля
звателна форма