декан

Речник на българския език

дека̀н — съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. дека̀ни, м. Ръководител на факултет във висше учебно заведение.
прил. дека̀нски, дека̀нска, дека̀нско, мн. дека̀нски.

Грешни изписвания (1)

  • дикан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-кан
непълен член де-ка-на
пълен член де-ка-нът
мн.ч. де-ка-ни
членувано де-ка-ни-те
бройна форма де-ка-ни
звателна форма де-ка-не

Връзки