деизъм

Речник на българския език

деѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

Направление в богословието около XVII век, което изгражда понятието си за Бога само на основание на разума. Деизмът залага на нравствения аспект на всяка религиозност.

Грешни изписвания (3)

  • деизам
  • диизам
  • диизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-и-зъм
непълен член де-из-ма
пълен член де-из-мът
мн.ч. де-из-ми
членувано де-из-ми-те
бройна форма де-и-зъ-ма
звателна форма